Вчера прочитав два текста на тема „Вевчанскиот карневал“. Првиот беше објавен на блогот „Византиска Македонија“, додека вториот на блогот „Лотосот“. Самите текстови ми се видоа интересни, а исто и така и коментарите кои следуваа потоа. Прво ви дал кратко видување за прочитаното, а потоа би додал неколку дополнителни размислувања во врска со популарниот настан во Вевчани.
Двата текста го гледаат феноменот на „Вевчанскиот карневал“ од сопствена перспектива – едниот од ревносно-православна (категорично негативна), а другиот од историско-културолошка (со блага но нескриена доза на наклонетост и восхит). За едно нешто се сложуваат и двата текста – карневалот е во основа пагански обичај. При тоа, тешко дека на било кој начин би можела да му се додаде каква и да е црковно-сакрална димензија (независно од тоа што карневалскиот инвентар се чувал преку годината во селската црква).
Последното се објаснува со историското постоење на две спротивставени тенденции: од една страна – христијанизирање на паганството, а од друга – паганизирање на христијанството. Во дадениот пример очебијно станува збор за второто. Би се осмелил да кажам – секоја култура во историјата на човештвото се формира преку напнатоста на овие две крајности. Во секоја култура постојат и двата фактори – во поголема или во помала мерка…
Се разбира, од денешна гледна точка, ваквите изблици на нашите заборавени овнодерски предхристијански традиции можат да ни изгледаат привлечно, егзотично, возбудливо, или барем симпатично. Но ако се завртиме кон нивните корени, кон првобитните ритуали кои далеку ја надминувале потребата од „добро журкање“, ќе видиме дека тоа биле окултни дејствија, чија главна цел било задоволувањето на паганските божества – најчесто пропратени со брутални жртвопринесувања, оргии и други форми на екстатично учество во култовите. Фанатизмот на овие култови не може по никоја основа да се споредува со христијанското благочестие.
Дигитален Ареопаг 
Но спазването на християнските ритуали също е един вид задоволяване на божество – християнското.
Защо противопоставяш животинския начин на божествения?Къде стои човешкият тук?
Ми се допаѓаМи се допаѓа
Християнската обредност никога не си е имала за цел да “задоволява божеството”. Тя винаги е литургична, сиреч има за цел да обединява божественото и човешкото. Всъщност – християнската перспектива е напълно съпротивна на паганската – християнският обред има за цел не да задоволи божеството, а да испълни исконската човешка потреба от обожение.
И ето отговора на втория въпрос – къде е човека? Той е измежду Бога и животните: имайки дара на свободата, той може да реши – на Бога ли ще се уподобява или на животните?
Бог не се нуждае от човека, а човекът има нужда от Бога – за да достигне съвършенството си. Достигайки съвършенството на богоединението – казват светите отци – човекът принася цялото творение към Бога, който е самия живот на света. Това единение (причастяване) на творението и Бога става само чрез решилия да се Богоуподоби – човек.
Тъкмо заради тая своя централна антропологична поента – християнстовото няма абсолютно нищо общо нито с паганизма, нито с религиозноста изобщо.
Ми се допаѓаМи се допаѓа
Благодаря за отделеното време и внимание за отговора… Разбирам за положението на човека на скалата между Бог и животните. Но не съм сигурна, че целта на обредността е задоволяване на човешката потребност от обожание. Тоест, сигурно е това, но не виждам голяма разлика с езичеството в това отношение. (Има различни видове езически религии, все пак.) Там също хората искат нещо от езическите божества и за да постигнат даден ефект, извършват дадена обредност. За мен принципът е същият.
Какво имаш предвид тук: “християнстовото няма абсолютно нищо общо нито с паганизма, нито с религиозноста изобщо.” Християнството не е религиозност?
Ми се допаѓаМи се допаѓа
Християнското обожение и ефектите от езическите обреди не могат да се съпоставят по нито една основа. Тъкмо принципа на абсолютната бого-човешка свобода радикално различава християнството от всички съществуващи религиозни антропологични концепти. От онези за които човекът е просто едно бого-различно (а не богоподобно) същество, чийто смисъл на съществуването е да бъде “добър слуга на всемощния бог” (перспективата на исляма) – до онези за цялостното (обезличаващо) сливане на човека в универсалното божество (характеристично за някои от далечно-източните мистични религиозни школи). Християнството не говори нито за Бога който е напълно непостижим (абсолютно трансцендентен), нито за Бог който е до тая мяра постижим, че или той си е загубил трансцендентноста (непостижимостта), или пък ние сме загубили иманентноста си (а стова и личностноста си, защото просто изцяло сме се асимилирали в това божество). Християнстовото говори за нещо друго. Това в своя център няма само човека (както секуларизма), но също така няма ни само Бога (както религиите) – това винаги има само Богочовека – който е Христос. Христос е съвършено Бог и съвършено човек – и като такъв той е парадигма за всеки човек. Голямият отец на Църквата свети Атанасий Велики е изразил това на съвършено прецизен начин – “Бог е станал човек, за човекът да стане Бог”. С обожението човекът нито ще стане помалко човек отколкото е бил по-рано, нито пък ще стане по-малко Бог по благодат отколкото самия Христос е.
Ми се допаѓаМи се допаѓа
Sram da vi e. Sto obsto ima hristijanstvoto so paganizamot. Bog unistuva za takvi raboti. Ova ne e hristijanska zemja ako vakvi raboti ima vo nea. Jas se sramam da se narecam makedonec ako makedonija e polna so vakvi gadotii. Ne znaete so sto si igrate. Gjavolot ve zalazuva so gliposti, edinstveno Bog ima sila da go izgoni gjavolot od nasata sredina. Vie se maskirate slicno na demonite kako da se isplasat od sebesi. Tie se plasat od svetiot semoken Bog zasto toj ke gi osudi na vecen ogan. Pozdrav i se nadevam deka seto ova ke go snema od makedonija.
Ми се допаѓаМи се допаѓа
Овој е точниот линк за првиот текст на блогот „Византиска Македонија“, споменат погоре:
http://romaia.blog.com.mk/node/128716#comment
Ми се допаѓаМи се допаѓа
@Антониј
Корегирано. Поздрав!
Ми се допаѓаМи се допаѓа